ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
"Алкохолът и самотата убиха Георги Софкин. Той беше от хубаво семейство. Баща му беше прокурор и съдия по комунистическо време, но родителите му отдавна починаха. Георги беше образован и можеше да се води интелигентен разговор с него. След като и духовният му наставник Батето почина, Жоро остана самотен и се пропи".
Това разказа Мария Михайлова, една от най-близките до Софкин.
Миналата събота първият председател на асоциацията на малките хора у нас е открит паднал на тротоара на старозагорската улица "Митрополит Методий Кусев", в района на Второ основно училище. Георги, чийто ръст беше 136 сантиметра, веднага е закаран в Университетската болница в Стара Загора. Той е в кома и с множество травми от падането. Софкин издъхна навръх Деня на Народните будители.
"Ухапа ме куче и се наложи да отида в болницата в Стара Загора за ваксина. Съвсем случайно, докато чаках реда си, чух един мръсен и беззъб клошар да пита доктори и сестри за Жоро Софкин. Излъга ги, че му е брат. Те му казаха, че не могат да говорят с него. Аз отидох в друго отделение за ваксина против бяс и когато се върнах за втората инжекция, се поинтересувах и исках да видя Георги и да му занеса храна и каквото му е необходимо. С прискърбие ми съобщиха, че е починал. Не ми казаха нито къде е, нито дали е погребан. Моргата беше затворена, а в отделението не ме пуснаха", разказа Мария пред столичен ежедневник.
"Много ми е жал за Софкин. Навремето Иван Славков ме запозна с него. Батето се грижеше за Жоро и го гледаше. Казваше ми: "Какво да го правя бе, Мария? И той душа носи". Когато почина Батето, животът на Жоро тръгна надолу. Въртеше се около депутатите, но те не му обръщаха внимание и след като изгуби подкрепата си, Софкин рухна. Остана само на пенсията си, но тя не му стигаше и той залитна към алкохола и не се спря."
Михайлова разказа, че в последните години заради присъда над Георги наследственият му апартамент в Стара Загора е продаден от съдебен изпълнител. Добросърдечната жена често помагала и дори приютявала малкия човек в дома си.
"Софкин беше отчаян и нямаше кой да му подаде ръка. Аз от време на време го прибирах, за да го нахраня и да се изкъпе. В София Софкин живя 6 месеца в апартамента ми, а когато се върнах в Стара Загора, дойде с мен. Помагала съм му с каквото мога, но аз съм пенсионерка и не мога да го поема изцяло, а и не исках хората, с които се беше свързал, да идват в дома ми.
Бях му намерила безплатна квартира в Стара Загора. Таванско помещение с обща тоалетна, но беше прилично и подходящо за сам човек. Той изобщо не отиде. Луташе се по приятели ту в Петрич, ту в Сандански. Накрая и те го изоставиха. Преди идваше по-често при мен, особено когато беше много гладен, но накрая се беше превърнал в клошар и се срамуваше от вида си. Не го бях виждала няколко години", със сълзи на очите разказа Мария.
